“Градушка” - поезия на съчувствието и социалния протест (Пейо Яворов)

Поемата е публикувана  в списание „Мисъл”  през 1900г.Тя е непосредствен  отклик на трите сушави години в края на XIXвек.    Темата на творбата  е селската неволя  и кръговратът  на стрсданията.

Поемата е публикувана  в списание „Мисъл”  през 1900г.Тя е непосредствен  отклик на трите сушави години в края на XIXвек.

   Темата на творбата  е селската неволя  и кръговратът  на стрсданията. Композицията е циклична. Първата картина играе ролята и на пролог и на епилог.”Градушка” се  състои  от шест части, формата е монолог-изповед.

   След покрусата  и отчаянието в  първа част, във  втора и трета  част покълва надежда.  В четвърта част  нараства тревогата ,психологическото напрежение. Космическите знаци и житейски опит на селянина пораждат мрачно предчувствие. Лирическият герой е безпомощен , уязвим и обречен. Петата част е кулминацията  в поемата. Тя е изградена с отчаяние и ужас. Апокалиптичната картина на унищожителната градушка предизвиква страх и вцепенение, безсилие пред сляпата жестокост на природните стихии.

    Шестата картина  е развръзката.  След бурята настъпва  успокоение и тишина. Това обаче не е светлия и пречистващ покой, а мрачната и зловеща тишина на ограбения труд, на изгубения житейски смисъл , на погребаните надежди.

   Драматичната развръзка  говори за вечната  обреченост на  селския труженик, за омагъосания кръг на повтарящите се катастрофи, за отчаянието на смазания от нещастието човек.

   Основният похват, който обединява  композиционно и  смислово поемата,  е градацията- вътрешната  градация във всяка  картина и на  всяка картина  в общата структура.

   Друг основен принцип  в структурирането  на творбата е  контрастът. Характерни  са накъсана фраза,  кратки изречения,  засилена глаголност, възклицателно изречение.

   Новаторството в  разказите на Елин  Пелин и Йовков  е трудът като  живот, творчество,красота. У Яворов той е непосилно мъчение, кърваво страдание. Автор: Албена Иванова